Индукционното нагряване използва индуцирания ток (загуба на вихров ток), генериран в проводник под въздействието на високо{0}}честотно магнитно поле, заедно с ефекта на магнитното поле в проводника (загуба на хистерезис), за нагряване на самия проводник.
Когато метален проводник се постави в високо{0}}променливо електрическо поле, съгласно закона на Фарадей за електромагнитната индукция, в проводника ще се генерира индуцирана електродвижеща сила. Поради много ниското съпротивление на проводника се генерира силен индуциран ток. Съгласно закона на Джаул, променливото магнитно поле ще накара тока в проводника да тече към повърхността на проводника, причинявайки скин ефекта. Плътността на променливия ток е право пропорционална на честотата; колкото по-висока е честотата, толкова по-концентрирана е плътността на индуцирания ток върху повърхността на проводника, т.е. толкова по-силен е скин-ефектът. Това намалява ефективната проводима площ, увеличава съпротивлението и по този начин води до бързо нагряване на проводника.
Когато токът протича през проводник, около него едновременно се генерира магнитно поле. Високо{1}}честотният ток протича в индукторна намотка, навита в контур или други форми (обикновено направени от медни тръби). Това генерира силен магнитен поток с мигновени промени на полярността в намотката. Когато металът, който трябва да се нагрее, се постави вътре в индукционната намотка, магнитният поток прониква през целия нагрят материал, генерирайки големи вихрови токове в посока, обратна на нагряващия ток в нагрятия материал. Поради съпротивлението на нагретия метален материал се генерира джаулово нагряване, което води до бързо повишаване на температурата на самия метален материал, като по този начин завършва нагряването на металния детайл.